Бърз достъп до: Седмичен информационен бюлетин , Постановени съдебни актове , Влезли в сила съд. актове , Други новини

П Р А В Н А   К У Л Т У Р А ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ СТРАНИ, ДЕЕСПОСОБНОСТ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО УЧАСТНИЦИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО   1.Обвиняем   2.Частен обвинител   3.Частен тъжител   4.Граждански ищец   5.Граждански ответник   6.Защитник   7.Повереник ДРУГИ ПОНЯТИЯ

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК       Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.       Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.       Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.       Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.       Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:       а) посочване на съда; >      б) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;       в) цената на иска, когато той е оценяем;       г) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;       д) в какво се състои искането и       е) подпис на лицето, което подава молбата.       В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът. Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.       Към исковата молба се представят: >      а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;       б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и       в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците.       Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.       Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.       По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в течение на производството. Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.       Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.       Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.       Преписите от исковата молба и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.       Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.       Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете.       Най-късно в първото по делото заседание ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.       Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Всички недостатъци на насрещната искова молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. В противен случай насрещният иск се разглежда отделно.       ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ       Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд.       Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.       Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала в заседанието, както и по време на отпуски и съдебна ваканция, срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.       СТРАНИ, ДЕЕСПОСОБНОСТ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО       Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. По делото, по което едно лице е предявило чужди права, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.       Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.       Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители и настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.       Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС. >      Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници. Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда. При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.       Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон.       Държавните учреждения се представляват от техните ръководители, определени от техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.       Държавата се представлява от министъра на финансите. По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.       Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела.       Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:       а) адвокатите;       б) родителите, децата и съпругът;       в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица;       г) юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;       д) други лица, предвидени в законите.       Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите.       Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно. >      Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.       За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.       Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба.       Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.       Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.       В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника с друг.       Съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предявяване на иска, както и липсата на пълномощно за същото.       Съдът определя съответен срок за поправяне на тия недостатъци, след изтичането на който, ако не бъдат поправени, производството се прекратява.       Когато тия недостатъци засягат извършването на някое процесуално действие в течение на производството, ако те не бъдат поправени в определения от съда срок, счита се, че действието не е извършено.       Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да назначи попечител на това лице. Разноските за назначаване на попечителя се понасят първоначално от страната, по чието искане е бил назначен попечителят.       УЧАСТНИЦИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО       Обвиняем       Лице, което има качество на обвиняем. Обвиняем е лицето, срещу което е повдигнато обвинение при условията и по реда, предвидени в този кодекс.       Права на обвиняемия       Обвиняемият има следните права: да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да дава обяснения по обвинението, да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. По искане на обвиняемия защитникът присъствува при извършването на следствени действия. Подсъдимият има право и на последна дума.       Частен обвинител       Лице, което може да участвува като частен обвинител Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участвува в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.       Молба за участие като частен обвинител       Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена. Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава. Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.       Функция на частния обвинител       Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора. Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.       Права на частния обвинител       Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.       Частен тъжител       Лице, което може да повдига и поддържа обвинение като частен тъжител. Лицето, пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.       Тъжба       Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя. Ако пострадалите са няколко, могат да подават обща тъжба. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.       Права на частния тъжител       Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си. Частният тъжител може да се установи в наказателното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.       Съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи       Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.       Граждански ищец       Лице, което може да участвува като "граждански ищец"       Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. Гражданският иск не може да се предяви в наказателното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.       Молба за предявяване на граждански иск       В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение. Молбата може да бъде устна или писмена. Когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се счита предявен с представянето на акта за начет. Гражданският иск се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.       Лица, срещу които може да се предяви граждански иск       Гражданският иск в наказателното производство може да бъде предявен както срещу обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.       Права на гражданския ищец       Гражданският ищец има следните права: да участвува в наказателното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси. Гражданският ищец упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.       Ред за разглеждане на гражданския иск       Гражданският иск в наказателното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, прилагат се гражданските закони. Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. Когато наказателното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред гражданския съд.       Граждански ответник       Лица, които участвуват като граждански ответници       Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на обвиняемия, участвуват в наказателното производство като граждански ответници.       Права на гражданския ответник Гражданският ответник има следните права: да участвува в наказателното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси. Гражданският ответник упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.       Защитник и повереник       Лица, които могат да участвуват като защитници       "Защитник" може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия. Не може да бъде защитник:       1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;       2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;       3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;       4. който е участвувал в производството в друго процесуално качество;       5. който е съпруг или близък роднина на лице, което е било или е съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган по делото.       Отвеждане на защитника       Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересувания. Упълномощаване на защитника Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен в случаите, посочени в този кодекс. Пълномощното се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия и защитника. Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник. Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго.       Задължително участие на защитник       Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:       1. обвиняемият е непълнолетен;       2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защищава сам;       3. делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;       4. обвиняемият не владее български език;       5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;       6. когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;       7. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.       В случаите на точки 4 и 5 на предходната алинея участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. Когато участието на защитник е задължително, съответният орган е длъжен да назначи за защитник лице, което упражнява адвокатска професия. Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.       Отказ на защитника от приетата защита       Защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия.       Отказ на обвиняемия от защитник и замяна на защитника       Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите когато -       1. обвиняемият е непълнолетен;       2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защищава сам;       3. делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години; Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.       Встъпване на защитника в наказателното производство       Защитникът може да участвува в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. Органът на досъдебното производство е длъжен да обясни на обвиняемия, че има право на защитник и му осигурява възможност да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването, докато не изпълни това си задължение.       Задължения на защитника       Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдействува за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона. Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.       Права на защитника       Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да присъствува на всички действия по разследването, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване. Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява своите права       Повереник       Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник. Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат, който от негово име упражнява правата по му. Особеният представител участва като повереник в наказателното производство. ДРУГИ ПОНЯТИЯ       Постъпващите в съдебното деловодство книжа се образуват в дела, преписки и съдебни поръчки или се прилагат към канцеларски дела.       По обвинителни актове се образуват наказателни дела от общ характер, а по тъжбите на частни тъжители - наказателни дела от частен характер.       По жалби против наказателни постановления, по преписките по УБДХ, ЗДвП и по чл. 454 НПК се образуват дела от административно-наказателен характер.       По частните жалби по НПК, по жалбите срещу мярката за неотклонение задържане под стража, по молби за реабилитация, по предложенията за прилагане принудителни медицински мерки и по производствата във връзка с изпълнение на наказанията се образуват частни наказателни дела.       По всички молби и жалби от гражданскоправен характер, които се разглеждат в открито или закрито заседание и се издава решение, се образуват граждански дела.       По жалби срещу индивидуални административни актове по Закона за административното производство се образуват административни дела.       По частните жалби по ГПК, жалбите против отказите на нотариус или на съдия по вписванията или действията на съдия-изпълнител, както и молбите за обезпечаване на доказателствата, за обезпечаване на бъдещ иск и за производства по открити наследства (запечатване и опис) и за издаване заповед за връщане на ненавършило пълнолетие дете на родителите му се образуват частно-граждански дела.       По молби за тълкуване на решенията (чл. 194 ГПК), за издаване дубликат от изгубен, унищожен или откраднат изпълнителен лист (чл. 248 ГПК), както и по чл. 191, ал. 2 и чл. 288, ал. 7 ГПК се образуват частно-граждански дела, ако първоначалното дело е унищожено или изгубено.       По молби за определяне на общо наказание по влезли в сила присъди не се образуват дела, а молбите се прилагат и се разглеждат по делото, по което е постановена последната присъда.       По предложенията за преглед по реда на надзора на актовете по дела от административно-наказателен характер се образуват надзорни производства.       По жалбите и протестите пред втората инстанция срещу решения и присъди се образуват второинстанционни дела от същия характер, от какъвто е характерът на делото, по което е издаден съдебният акт.

< Назад

Нагоре ^