Обвиняем
Лице, което има качество на обвиняем.
Обвиняем е лицето, срещу което е повдигнато обвинение при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Права на обвиняемия
Обвиняемият има следните права: да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да дава обяснения по обвинението, да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. По искане на обвиняемия защитникът присъствува при извършването на следствени действия.
Подсъдимият има право и на последна дума.
Частен обвинител
Лице, което може да участвува като частен обвинител
Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участвува в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.
Молба за участие като частен обвинител
Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.
Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.
Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Функция на частния обвинител
Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.
Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.
Права на частния обвинител
Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.
Частен тъжител
Лице, което може да повдига и поддържа обвинение като частен тъжител.
Лицето, пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.
Тъжба
Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.
Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.
Ако пострадалите са няколко, могат да подават обща тъжба.
Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.
Права на частния тъжител
Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.
Частният тъжител може да се установи в наказателното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.
Съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи
Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.
Граждански ищец
Лице, което може да участвува като "граждански ищец"
Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
Гражданският иск не може да се предяви в наказателното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Молба за предявяване на граждански иск
В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
Молбата може да бъде устна или писмена.
Когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се счита предявен с представянето на акта за начет.
Гражданският иск се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Лица, срещу които може да се предяви граждански иск
Гражданският иск в наказателното производство може да бъде предявен както срещу обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.
Права на гражданския ищец
Гражданският ищец има следните права: да участвува в наказателното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси.
Гражданският ищец упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.
Ред за разглеждане на гражданския иск
Гражданският иск в наказателното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, прилагат се гражданските закони.
Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.
Когато наказателното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред гражданския съд.
Граждански ответник
Лица, които участвуват като граждански ответници
Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на обвиняемия, участвуват в наказателното производство като граждански ответници.
Права на гражданския ответник
Гражданският ответник има следните права: да участвува в наказателното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси.
Гражданският ответник упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.
Защитник и повереник
Лица, които могат да участвуват като защитници
"Защитник" може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.
Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.
Не може да бъде защитник:
1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;
2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;
3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;
4. който е участвувал в производството в друго процесуално качество;
5. който е съпруг или близък роднина на лице, което е било или е съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган по делото.
Отвеждане на защитника
Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересувания.
Упълномощаване на защитника
Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен в случаите, посочени в този кодекс.
Пълномощното се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия и защитника.
Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник.
Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго.
Задължително участие на защитник
Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
1. обвиняемият е непълнолетен;
2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защищава сам;
3. делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;
4. обвиняемият не владее български език;
5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
6. когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
7. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.
В случаите на точки 4 и 5 на предходната алинея участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.
Когато участието на защитник е задължително, съответният орган е длъжен да назначи за защитник лице, което упражнява адвокатска професия.
Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.
Отказ на защитника от приетата защита
Защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия.
Отказ на обвиняемия от защитник и замяна на защитника
Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите когато -
1. обвиняемият е непълнолетен;
2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защищава сам;
3. делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;
Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.
Встъпване на защитника в наказателното производство
Защитникът може да участвува в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем.
Органът на досъдебното производство е длъжен да обясни на обвиняемия, че има право на защитник и му осигурява възможност да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването, докато не изпълни това си задължение.
Задължения на защитника
Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдействува за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.
Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.
Права на защитника
Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да присъствува на всички действия по разследването, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.
Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява своите права
Повереник
Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.
Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат, който от негово име упражнява правата по му. Особеният представител участва като повереник в наказателното производство.
Постъпващите в съдебното деловодство книжа се образуват в дела, преписки и съдебни поръчки или се прилагат към канцеларски дела.
По обвинителни актове се образуват наказателни дела от общ характер, а по тъжбите на частни тъжители - наказателни дела от частен характер.
По жалби против наказателни постановления, по преписките по УБДХ, ЗДвП и по чл. 454 НПК се образуват дела от административно-наказателен характер.
По частните жалби по НПК, по жалбите срещу мярката за неотклонение задържане под стража, по молби за реабилитация, по предложенията за прилагане принудителни медицински мерки и по производствата във връзка с изпълнение на наказанията се образуват частни наказателни дела.
По всички молби и жалби от гражданскоправен характер, които се разглеждат в открито или закрито заседание и се издава решение, се образуват граждански дела.
По жалби срещу индивидуални административни актове по Закона за административното производство се образуват административни дела.
По частните жалби по ГПК, жалбите против отказите на нотариус или на съдия по вписванията или действията на съдия-изпълнител, както и молбите за обезпечаване на доказателствата, за обезпечаване на бъдещ иск и за производства по открити наследства (запечатване и опис) и за издаване заповед за връщане на ненавършило пълнолетие дете на родителите му се образуват частно-граждански дела.
По молби за тълкуване на решенията (чл. 194 ГПК), за издаване дубликат от изгубен, унищожен или откраднат изпълнителен лист (чл. 248 ГПК), както и по чл. 191, ал. 2 и чл. 288, ал. 7 ГПК се образуват частно-граждански дела, ако първоначалното дело е унищожено или изгубено.
По молби за определяне на общо наказание по влезли в сила присъди не се образуват дела, а молбите се прилагат и се разглеждат по делото, по което е постановена последната присъда.
По предложенията за преглед по реда на надзора на актовете по дела от административно-наказателен характер се образуват надзорни производства.
По жалбите и протестите пред втората инстанция срещу решения и присъди се образуват второинстанционни дела от същия характер, от какъвто е характерът на делото, по което е издаден съдебният акт.