Свидетелство за съдимост се издава въз основа на писмена молба придружена с разписка удостоверяваща платена държавна такса в размер на 2лв. съгласно тарифата или искане, подадени до съответния районен съд /Бюро съдимост към същия/, както следва:

- по месторождението на лицето, за което се отнася исканото свидетелство

- по местоживеене на молителя

      Забележка: когато молителят е юридическо лице, искането се подава до съда по седалището и адреса на управлението му.

      В случаите по ал.2 чл.26 от Наредба №1 се изисква справка с телеграма, факс или по телефон от съответното бюро за съдимост и едва след получаването й се издава свидетелство за съдимост. Справката съдържа данни за всички осъждания, независимо от настъпила амнистия или реабилитация и имената на служителя, който я е издал, като към нея се прилагат и заверени ксерокопия от бюлетините за съдимост. Когато молбата или искането за издаване на свидетелство за съдимост се подава за лице, родено в чужбина или с неизвестно месторождение, компетентен орган е Бюрото за съдимост при Министерство на правосъдието.

      Молбата или искането се подават от следния кръг правни субекти:

      1. От физически лица:

      - лицето може да иска издаването на свидетелство за съдимост за себе си или за свой починал възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра

      - лицето може да иска издаването на свидетелство за съдимост за свои живи възходящи, низходящи, съпруг, братя или сестри или за други лица

      2. От учреждение, ведомство и организация за определена, конкретно посочена цел

   3. От органи на правосъдието на друга държава, когато това е предвидено в международен договор

      4. От съда, прокуратурата, следствието и от органите на Министерството на вътрешните работи за служебна цел. В този случай се издава справка за съдимост на конкретното посочено лице.

      Молбата /виж образец на молба/ или искането/когато то е подадено от учреждение, ведомство, организация за служебна цел в кръга на тяхната дейност, съгласно чл.26, ал.1 и чл.27 от Наредба №1/, трябва да съдържат:

      - трите имена и адреса на лицето, за което се иска свидетелството.

      Ако имената на лицето  са променени след навършване на 14-годишна възраст поради встъпване в брак, осиновяване или на други основания, се посочват и имената по рождение

      - единния граждански номер на лицето, за което се иска свидетелството, когато то е български гражданин, или личния номер, когато е чужденец

      - деня, месеца и годината на раждането на лицето, за което се иска свидетелството

      - месторождението на лицето, за което се иска свидетелството

      - гражданството на лицето, за което се иска свидетелството

      - трите имена на бащата и майката на лицето, за което се иска свидетелството

      - целта, за която се иска свидетелството, а когато се касае за постъпване на работа - точното наименование на длъжността.

      В случаите, когато се иска свидетелство за починал възходящ, низходящ съпруг, брат, сестра или друго лице, в молбата се посочват трите имена и адреса на лицето, което иска издаването на свидетелството.

      При наличие на изрично постановена съдебна реабилитация на лицето, в молбата се посочват данни за нея.

      Съгласно чл.26, ал.4 от Наредба №1 към молбата се прилагат:

      - документ за самоличност - за удостоверяване на посочените в молбата данни - в случаите, когато молителят иска свидетелството за себе си или когато е изрично и нотариално упълномощен да иска свидетелството за себе си или когато е изрично и нотариално упълномощен да иска свидетелство и за други

      - акт за раждане или документ, съдържащ извлечение от акта за раждане или от друг документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ сведения от акта за раждане на лицето, за което се иска свидетелство за съдимост

      - удостоверение за наследници - когато молителят иска издаване на свидетелство за починало лице, което се намира с него в някоя от посочените в чл.24 ал.3 от Наредба №1 родствени връзки

      - пълномощно - изрично писмено пълномощно, когато се иска свидетелство за свои живи близки от кръга на посочените в чл.24 ал.4 от Наредба №1 и изрично нотариално заверено пълномощно, когато се иска свидетелство за други лица. В практиката, обаче, почти във всички случаи се приема формата на нотариално завереното пълномощно

      - доказателства за изрично постановена съдебна реабилитация - когато за лицето има такава.