решение №339

гр.Габрово, 12 октомври 2016 г.

 

в името на народа

 

 

     ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично  заседание на 11 октомври   две хиляди  и шестнадесета година  в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: радосвета станимирова

 

при секретаря росица ненова, като разгледа докладваното от съдия станимирова  гр.д.№ 857 по описа за 2016 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по молба на Р.Й.К., ЕГН **********, габрово, ул.**********, бл. 4, ет. 2, ап. 2, представлявана от адвокат ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА - САК, адрес на кантора: гр. София, ул. „Петър Парчевич'" № 26, ет. 4, an. I 1, GSM: 0898790909; срещу  „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със  седалище  и адрес  на управление:  гр.  София,  1404,  район  „Средец", ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49, мл. 53 Е, вх. В, тел: 0895505507,  представлявано винаги от двама от управителите СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, ЯРОМИР ВШЕТЕЧКА и ДАВИД ХОУР;

 

Ответната страна  депозира   писмен  отговор в срока по чл.131 от ГПК.

 В исковата молба се твърди, че  Доверителката ми се е подписала под проект на договор, който не й е предаден, след като е бил изпратен за одобрение в централния офис на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРия” ЕООД. От съобщение до нея от 02.10.2014г. е установил, че договорът е заведен йод номер 5006413641 на ответното друужество. На нея действително е отпуснат заем в размер на 1900 лв., но тя се е подписала по празна бланка на договор, в който не са били попълнени всички параметри на потребителския кредит, с обяснението от страна на служителя на ответника, че кредитът трябва да бъде първо одобрен от кредитора в централния офис в София, там ще бъдат нанесени липсващите характеристики и тогава договорът ще й бъде предоставен. Освен образец на договор, доверителната ми е подписала и декларация във връзка с обработката на личните й данни. Независимо от постигнатата договорка, тя не е получила по пощата договора за кредит с попълнени характеристики. Поради това, доверителката ми не знае какви са включените от кредитора параметри на кредита относно размер на главницата, лихвения процент по заема, годишния процент на разходите, срока на договора. От претендпраните месечни вноски от страна на заемодателя, доверителката ми установява, че характеристиките са различни от тези, които са й били представени в устна форма от кредитния експерт при подписването па договора-апликация, с който е кандидатствала за кредита.Така при подписването на договора за потребителски заем. доверителката ми не е знаела какво задължение поема и каква е крайната цена на финансовия продукт, което нарушава императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите. Със заповед № 675 от 08.08.2013 год. на председателя на КЗП горепосочените търговски практики на „Профи Кредит Ьългария" ЕООД са забранени на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предл. 3  от Закона за защита на потребителите, поради това, че заблуждават потребителите. При проверката на КЗП, преди издаването на заповед № 675 от 08.08.2013 год. на председателя на КЗП, е констатирано, че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД упражнява следната търговска практика: окончателно обвързване на потребителя с условия, с които той не е имал реална възможност да се запознае преди сключването на договора за потребителски кредит. Проверяващите служители на КЗП установяват, че потребителят се среща с кредитен консултант, пред който подписва договор с непопълнени параметри с обяснението, че кредита се одобрява от централния офис в София на дружеството. В централния офис се изготвя погасителен план и се определят окончателно характеристиките на кредита, като сума на заема, ГПР, лихвен процент, размер на погасителните вноски, общо задължение и др., които заедно е документ - Общи условия се изпращач на адреса на потребителя. При проверката, служителите на КЗП са констатирали, че в офиса на дружеството на видно място са окачени.„Ред и условия за получаване на паричен заем от Профи Кредит- България ЕООД", от които в т. III: „Процес за кандидатстване за заем" са записани стъпките за получаване на заем: „Среща с кредитен експерт и уточняване параметрите на заема, попълване на апликация, изпращане на апликация в централен офис на Профи Кредит България за разглеждане, даване на крайно становище до два работни дни след попълване на апликацията. При одобрение сумата се превежда по предоставената от кредитоискателя сметка до 72 часа след получаване на становището по заема му".  КЗП е приела, че от така предоставената информация за потребителя няма яснота, че апликацията представлява договор и има силата на договор. Според   КЗП,   обстоятелството,   че   на   кредитоискателите   се представя проектодоговор, който се подписва впоследствие от кредитора е видно и от самите Общи условия на дружеството към договора за потребителски кредит. В тях се съдържа информация, която е потвърдена горепосочената нелоялна търговска практика на дружеството. На практика клиентите на финансовата институция се подписват под празни бланки на договори, като са въвеждани в заблуждение, че ще заплащат месечни вноски в по-малък размер и за по-кратки срокове от тези, които им биват изпращани впоследствие от централния офис на дружеството. Клиентите не са търговци и не разполагат със знанията и опита да попълнят и проверят всички клаузи и данни в договора за потребителския кредит относно лихвен процент, ГПР, общ размер па разходите и общия размер на задължението, а и тези параметри са в рамките на търговската дискреция на кредитодателя. ЗПК и ЗЗП, добросъвестността и добрите търговски практики вменяват изисквания към кредитните институции за предоставяне на преддоговорна информация и за включване на задължителни реквизити в договора за кредит, които са гаранция, че потребителят ще вземе информирано решение дали кредитът отговаря на финансовите му възможности и неговите потребности. Чрез практиката „образецът на договор" да се изпраща до централния офис за одобрение се заобикалят тези изисквания и потребителите се въвеждат в заблуждение какъв точно договор сключват. В заповедта на председателя на КЗП е решено, че ответното дружество при упражняване на дейността си използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 с, ал. 2, предл. 3 във връзка с чл. 68г., ал. 4 от Закона за защита на потребителите, тъй като не предоставя своевременно информация за крайната цена на кредитния продукт /общото задължение се съобщава впоследствие, ГПР има различна стойност от първоначално отбелязания в договора, погасителния план заедно с общите условия са предоставени впоследствие/ и освен това финансовата институция не предоставя информация, необходима на потребителя за сравняване на различните предложения за потребителски кредит и вземане на информирано решение за сключване на договор за заем. Със заповедта е забранено на дружеството използването на тази нелоялна търговска практика.Заповед № 675 от 08.08.2013 год. на председателя на КЗП е потвърдена с решение на ВАС № 5365 от 13.05.2015г., 7- мо отделение, по адм. дело № 6571/2014. Решението на ВАС, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила на 13 май 2015г. и считано от тази дата за доверителната ми са възникнали правата, регламентирани в чл. 68 м, ал. 1 от ЗЗП, съгласно който при наличие на влязла в сила заповед на КЗП,  с която се забранява използването на заблуждаваща търговска практика, потребителят има право да развали потребителския контракт и да претендира обезщетение за претърпените вреди. С изявление от 18.03.2016 г. и па основание чл. 68 м, ал. 1 от ЗЗП доверителната ми РАЗВАЛИ сключения с „Профи Кредит България" ЕООД договор за потребителски кредит и се позова се на неговата нищожност. Освен че доверителната ми изпрати изявление за разваляне на договора, считаме, че той изначално не й я обвързва, тъй като е нищожен съгласно чл. 22 от Закопа за потребителския кредит с произтичащите от това правни последици по силата на чл. 23 от същия закон, а именно когато един договор е недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи. Основни договорни реквизити, задължителни за кредиторите съгласно чл. 11 от ЗПК, не се съдържат в договора за потребителски кредит, те са вписани в договора впоследствие от доставчика на финансовия ресурс, вследствие на използваната от него заблуждаваща търговска практика. Считаме, че е налице нищожност, тъй като не е изпълнено изискването, визирано в нормата на чл. 10, ал. 1 от 3ПK договорът за потребителски заем да бъде сключен в писмена форма, която е форма за действителността на съглашението. Тъй като на доверителната ми не е изпратен договор за заем, независимо от постигнатата уговорка за това, ще наведем и допълнителни аргументи относно нищожността на договора, след като същият бъде представен от ответната страна по делото, тъй като към настоящия момент не разполагаме с възможността да преценим дали са изпълнени условията на чл. 11 от ЗПК, сочените в нето задължителни елементи да са включени като клаузи в потребителския контракт към момента на сключването му.

 

иска да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 5006413641 и да се присъдят  и направените по делото разноски,  на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако осъдите ответната страна за разноски, да присъдите па адвокат Десислава Филипова адвокатски хонорар съобразно Наредба № ! за минималните размера на адвокатските възнаграждения на ВАС и фактическата и правна сложност на делото.

 

ответната страна  „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В Чрез пълномощника си Наталия Лозанова - Маринова, редовно упълномощен с пълномощно per. № 5720/13.05.2014г. на нотариус, рег.№ 271;в   писмен отговор   взема  следното становище по основателността на иска: Считам предявения иск за неоснователен поради следните съображения. І. В депозираната искова молба се излагат множество неверни твърдения за непредоставена преддоговорна информация, за подписване на празна бланка на договора за потребителски кредит и бланкетно за неспазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и  чл. 11 от Закона за потребителския кредит. Неоснователно и невярно е обективираното в исковата молба твърдение, че на ищцата не е предоставена преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, а същата устно била информирана за някакви параметри по кредита, които в последствие с писмо от 02.10.2014 г. установила, че не отговарят на вписаните, под които е положила своя подпис. Стандартният европейски формуляр е форма за предоставяне на предварителна информация, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, така че същият да може да сравни различните предложения за кредит и да вземе информирано решение. В този смисъл стандартният европейски формуляр е предназначен за потребителя, а не за кредитора. Въпреки това и с оглед опровергаване на подобни неверни твърдения от страна на недобросъвестни кредитополучатели, кредиторът е съхранил единият екземпляр от предоставения на ищцата стандартен европейски формуляр. От)него е видно, че ищцата е получила не само устна информация, но и писмена такава, получена е във формата съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит. Ищцата е изписала имената си като получила стандартен европейски формуляр и се е подписала. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от ищцата и който й е предоставен преди подписване на договора от ищцата. С оглед доказателства напълно невярно и дори лъжовно е твърдението й, че не е получила стандартен «европейски формуляр и е подписала празна бланка на договор. Процедурата по сключване на договора за потребителски кредит с ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД е описана в чл. 3 от общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното, потребителят с помощта на кредитния експерт е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. Невярно е твърдението, че се предоставя за подпис празна бланка с празни полета. В чл. 3.1. от общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от договора за потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на потребителския кредит. Потребителят проверява коректността на данните и следва да следи всички полетата да се попълнени. Твърдението на ищцата, че е подписала празна бланка, не се подкрепя от описания начин на сключване на договора за потребителски кредит в общите условия и в ред и условия за сключване на договора за потребителски кредит, който също е цитиран в исковата молба. Говори за пълна безотговорност и дезинтересираност твърдението, че Р.К. е подписала празна бланка. Двете страни по сделката следва да носят отговорност за обстоятелствата, при които са сключили една сделка. Кредиторът е уведомил потребителя чрез общите условия, които се намират на гърба на самия договор и чрез документа „ред и условия за отпускане на потребителски кредит", който е поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно потребителят с помощта на кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит, потребителят го подписва, след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна. Обстоятелството, че двете страни по сделката не са физически на едно и също място при нейното сключване, не би могло да доведе до извода, че параметрите са променени едностранно или че договорът е недействителен. От представения договор за потребителски кредит е очевидно, че кредиторът не би могъл да изменя параметрите на кредита, без потребителят да разпише нов договор за потребителски кредит, тъй като всички полета са предварително попълнени пред потребителя, той ги е проверил, съгласил се е с тях и поради това е подписал договора за потребителски кредит. Подписването на ДПК от страна на потребителя предполага, че той е прочел подписания от него договор. В случай, че потребителят твърди, че не е бил информиран, както и в случай, че впоследствие е преценил, че не е удовлетворен от параметрите на кредита, с които се е съгласил, подписвайки договора, същият е имал възможността да се откаже от договора съгласно чл. 7.1. от ОУ, без да дължи обезщетение или да посочва причина. Потребителят не е сторил това, а е усвоил предоставената й в заем сума, както и е направила 4 плащания по заема си. Първото плащане е в размер на 177 лева и е извършено на 30.05.2014 г., с което е погасена първа вноска с падеж 15.06.2014 г. Второто плащане е в размер на 50 лева и е извършено на 19.12.2014 г., с което са погасени лихвите за забавеното изпълнение и частично втора вноска с падеж 15.07.2014 г. Третото плащане е извършено почти една година по-късно и от 11.11.2015 г. в размер на 30 лева, с което е погасена част от остатъчния размер на вто^а вноска, с падеж 15.07.2014 г. Последното, четвърто плащане по кредита е извършено на 27.02.2016 г. със сумата от 50 лева, с която също е погасена част от остатъчния размер на втора вноска, чийто падеж, както уточних, е 15.07.2014 г. От самото начало на сключения договор за потребителски кредит ищцата Р.К. е била некоректна и е изпълнявала лошо задълженията си по договора за потребителски кредит. На 23.04.2014 г. ищцата е получа заемната сума в размер на 2100 лева и към днешна дата (повече от две години по-късно) е заплатила 307 лева, от които 298,44 лева пб погасителния план и 8.56 лева лихва за забава, което обстоятелство е показателно относно платежната дисциплина на ищцата и обективираните в исковата молба неверни твърдения. Прилагам извлечение по сметка. Законът за потребителския кредит не предвижда различни правила за сключване на договор за потребителски кредит от тези на гражданското право, поради което те следва да намерят приложение и в решаването на настоящия случай. Чл. 8 от Закона за задълженията и договорите дава общото определение за договор. Неоснователно е твърдението, че договорът следва да бъде подписан едновременно, в един и същи момент и в присъствието на всички страни по него. Подобно разбиране не следва от законодателството. Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на насрещните им волеизявления по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради това считам, че сключеният договор за потребителски кредит с ищцата напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит, в това число и изискванията, обективирани в чл. 10, ал.1 и чл. 11 от ЗПК. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ищцата всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита. Невярно, а и неотговарящо на писмените документи е голословното твърдение, че Р.К. подписала празна бланка. Също невярно е твърдението, че на ищцата не били предоставени общи условия към датата на подписване на договора. Освен клаузата на буква „Б" в договора, съобразно която неразделна част от същия са общи условия, които са предадени при подписване на ДПК и с които клиентът /кредитополучателят/ и солидарният длъжник внимателно са се запознали преди подписването на договора, нямат забележки към тях, приемат ги и се задължават да ги спазват, общите условия са отпечатани на един физически неразделен документ с договора за кредит, който ищцата е подписала. Това означава, че към датата на подписване на договора за потребителски кредит от страна на ищцата, общите условия са били предоставени, тъй като те са отпечатани на същия този документ. Следователно договорът за потребителски кредит е придружен от общи условия и съставлява сделка при общи условия, предвидена в разпоредбата на чл.298 от ТЗ, приложима при банковите сделки с оглед чл.1 ал.1 т.7 и чл.430 ал.З от ТЗ. Съгласно чл. 298 ал.1 т.1 от ТЗ, установените отнапред от търговеца общи условия за сключваните от него сделки, стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. Полагайки подписа си под текста на договора и конкретно под клаузата на б. „Б", е напълно достатъчно, за да се приеме, че кредитополучателят е удостоверил волеизявлението си за приемане на договора, ведно с общите условия към него. Писменото потвърждение на общите условия е налице, когато уговорката за сключване на договор при общи условия се съдържа в подписания от двете страни договор. Съобразно действащото към датата на сключване на договора право, общите условия на договора са обвързали и двете страни по него, тъй като договорът за потребителски кредит, като търговска сделка за кредитора по него /чл. 286 ТЗ/, обосновава приложимостта на разпоредбите за търговските сделки и за другата страна /чл. 287 ТЗ/, а съгласно чл. 298, ал. 1, т.1 от ТЗ, Общите условия, установени отнапред от търговеца за сключваните от него сделки, стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. Такова писмено заявление за приемане е налице под текста на договора и разпоредбата му, че той съдържа Общи условия. Договорът за потребителски кредит и общите условия следва да бъдат разглеждани като едно цяло и да се тълкуват заедно, поради което всички изискванията на чл. 11 от ЗПК са спазени и обективирани в процесния договор за потребителски кредит и общите условия към него. Отново невярно е твърдението, че кредиторът не е спазил изискуемата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма и че ищцата не била получила екземпляр на договора за потребителски кредит. Видно от обратна разписка за доставка на пратка № 10183663, г-жа Р.К. ЛИЧНО на 28.04.2014 г. е получила договор за потребителски кредит № 5006413641 и погасителния план към него, за удостоверяването на което обстоятелство се е разписала. II. В депозираната искова молба ищцата твърди, че с изявление от 18.03.2016 г. и на основание чл. 68м, ал.1 от ЗЗП с оглед влязла в сила заповед № 675/ 08.08.2013 г. на Председателя на КЗП Р.К. развалила сключения с ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД договор за потребителски кредит и поискала да й бъдат възстановени всички лихви, заплатени на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП потребителят има право да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, и да претендира за обезщетение по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава. В разпоредбата на чл. 68м, ал.1 ЗЗП законодателят е изключил от обхвата на проверката на гражданския съд косвения съдебен контрол на самия административен акт, т.е. проверката за валидност и спазване изискванията на материалноправните предпоставки за издаването на административния акт. В обхвата на съдебната проверка обаче е преценката доколко в процесния случай е обективирана конкретна нелоялна търговска практика. В процесния случай това обстоятелство не е налице. Наблюдава се и огромно различие между описаната в заповед № 675/ 08.08.2013 г. на Председателя на КЗП търговска практика и практиката по сключване на процесния договор за потребителски кредит. Така в т.2 на стр. 4 от Заповедта е посочено Документът общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ООД към договора за револвиращ заем за физически лица в т.2 съдържа информация за сключване и отпускане на заем по ДРЗ /договор за револвиращ заем/. ... Въз основа на попълнена бланка на проектодоговор за ДРЗ и при положение, че са изпълнени условията, определени в ДРЗ и ОУ, Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства в искания размер (според т. V на ДРЗ) или размера на заема, одобрен от кредитора (m.VI на ДРЗ)". Очевидно е, че самият кредитен продукт е променен, подобна т.2 от общите условия не същества, не са налице и параметри на искан кредит и такива на одобрен кредит. В процесния случай параметрите на кредита са попълнени в договора за потребителски кредит, ищцата се е съгласила с тях и го е подписала, а кредиторът е отпуснал кредит съгласно така посочените и приети от ищцата параметри. Освен това съгласно гражданското право при разваляне на договор, всяка от страните следва да върне това, което е получила. Договорът за потребителски кредит има характеристиката на договор с периодично и продължително изпълнение, но престацията на кредитора е с еднократно изпълнение, докато тази на кредитополучателя е с периодично, поради което последиците от развалянето следва да се определят съгласно общото правило за връщане на даденото, тъй като не е възможно пропорционално намаляване на престациите и на двете страни завбъдеще, което ще доведе до обогатяване на едната страна за сметка на другата. Поради това разваляне на договора от страна на ищцата със заявление от 18.03.2016 г. не е осъществено, а претенцията й за възстановяване на заплатените лихви е неоснователна. Разваляне на договора със заявлението от 18.03.2016 г. не би могло да възникне и тъй като договорът за потребителски кредит преди тази дата е бил прекратен, а размерът му обявен за предсрочно изискуем. С оглед неточното изпълнение за задълженията по договора за потребителски кредит, кредиторът е прекратил същия и е обявил размера му за предсрочно изискуем на 02.10.2014 г., за което е изпратено и уведомително писмо на ищцата, което същата е приложила към исковата молба. ІІІ. В депозираната искова молба са изложени твърдения за извършване от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД на заблуждаваща и нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 б и следващите от Закона за защита на потребителите, тъй като ищцата е била подведена да сключи договор за кредит без да е запозната с неговите условия и въведена в заблуждение за неговите параметри. Тези твърдения според ищцата обосновават прилагане на заблуждаваща търговска практика чрез някой от посочените в раздел III от ЗЗП състави, който не е конкретизиран в исковата молба. ЗЗП съдържа няколко хипотези, които обективират различни форми на осъществяване на заблуждаваща търговска практика. Не е ясно кой от съставите на заблуждаваща нелоялна търговска практика ищцата счита, че е осъществен. В исковата молба се сочи, че ищцата получила и подписала празна бланка на договор за потребителски кредит. Както се посочи по-горе, параметрите на кредита се попълват от потребителя с помощта на кредитния експерт, след което така попълненият договор се подписва от страна на потребителя.и се предава на кредитора, който го разписва от своя страна. Ищцата е получила преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, който също е разписала, с параметрите обективирани и в договора за кредит. Подписала е и договора за потребителски кредит. В договора не се съдържа място, в което кредиторът да би могъл едностранно да измени параметрите на кредита след подписването на същите от потребителя. Общите условия са представени при подписването на договора от ищцата, тъй като те са отпечатани на един неразделен документ с договора. Поради това считам за неоснователно и недоказано твърдението, обективирано в депозираната искова молба, че кредиторът не е предоставил на ищцата своевременно информация за параметрите на кредитния продукт и същата не е била запозната с условията на договора преди и при подписването му. Ищцата се е съгласила с тези условия при сключване на договора. Освен това чл.145, ал.2 ЗЗП изрично изключа възможността преценката за неравноправност на клаузи в потребителски договор да засегне основния предмет на договора и съдът да подмени волята на страните, като определи вместо тях вида или размера на основните им престации, съставляващи предмета на договора. Фактическият състав на нелоялната търговска практика изисква кумулативно наличието на три елемента: първо, да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стока или услуга; второ, тази практика да противоречи на изискването за добросъвестност и компетентност; и трето, да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. В разпоредбата на чл.бвг, ал. 4 от Закона за защита на потребителите законодателят е преценил, че заблуждаващата търговска практика е нелоялна, т.е. противоречаща на изискването на добросъвестност и професионална компетентност. Следователно е необходимо да бъде доказано, че посочената в исковата молба търговска практика е заблуждаваща, за да може да се приложи диспозицията на нормата на чл.бвг, ал.4 от ЗЗП. Преценката за наличие на заблуждаваща практика следва да се направи на базата на комплексния анализ на всички относими и визирани в правната норма фактори, като се вземе предвид по-специално фактическият й контекст. Заблуждаващата търговска практика може да се осъществи чрез заблуждаващи действия или чрез заблуждаващи бездействия. За да е налице заблуждаваща търговската практика чрез бездействия трябва да се установи, че търговецът съзнателно не извършва конкретни действия, които е бил задължен от нормата на закона да извърши, и това негово поведение е насочено към заблуждаване или да е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител като го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Следователно фактическият състав на заблуждаващата търговска практика чрез бездействия изисква да се установи първо, съзнателното поведение на търговеца относно момента на предоставяне на информация, второ, цялостното й въздействие в състояние ли е да въведе в заблуждение средния потребител, и трето, в състояние ли е да го мотивира да вземе решение, което без това въздействие не би взел. Елементите на фактическия състав следва да са налице кумулативно. Както бе посочено по-горе, пълният обем информация, нужна за вземане на решение от потребителя, е бил своевременно предоставен на потребителката в процесния случай, както и своевременно се предоставя във всеки случай на сключване на договор за потребителски кредит от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Оповестени и обществено достъпни са редът и условията за кандидатстване за кредит от компанията. Освен това всеки клиент може да се запознае с ОУ на ДПК и да прецени дали да сключи ДПК. ОУ са и физически неразделна част от ДПК. Общите условия също така са публикувани на интернет страницата на компанията, както и на видно място във всеки един от офисите. Процедурата за сключване на ДПК е описана в чл.З от ОУ. В съответствие с приложимия към сключването на договора закон, ОУ са приети от потребителката с подписването на ДПК, видно и от декларацията, направена с подписване на ДПК. В тези два документа (общите условия и редът и условията за кандидатстване за кредит от компанията), доведени до знанието на потребителите, детайлно и много подробно е разписан редът за кандидатстване, стъпка по стъпка. Поради това считам, че потребителят няма никаква вероятност да бъде въведен в заблуждение, а тъкмо напротив - още от първоначалния момент на кандидатстването си за кредит от компанията, потребителят знае каква е процедурата за кандидатстване и я е предпочел. Към момента на кандидатстването си ищцата е разполагала с всички параметри на кредита, които кредиторът нито е имал възможност да промени едностранно, нито ги е променил. Преценката на възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител - чл. 68г, ал. 1, чл. 68д, ал. 1 и чл. 68е, ал.1 ЗЗП. Именно към средния потребител компанията е насочила своите усилия, като предоставя изчерпателна информация за своите продукти и за начина на кандидатстване по общодостъпните канали - интернет страницата, районни офиси, безплатна консултация с кредитен експерт, кол център. Знаейки предварително какъв е процесът, потребителят може да изисква той да се спазва и да е спокоен, че се спазва. Поради това считам, че именно подробната уредба на стъпките за кандидатстване предпазват средния потребител в посочения по-горе смисъл от заблуждение. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика /чл. 68г, ал. 1 ЗЗП/ изисква да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Към тези изисквания следва да се прибавят и специфичните елементи на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика чрез бездействие по чл. 68е, ал. 1 и 2 ЗЗП, каквато вероятно има предвид ищцата - несвоевременно предоставяне на съществена за вземане на търговското решение информация, което води или може да доведе до вземането на решение, което средният потребител не би взел, ако я имаше. Преценката за значението на непредоставената своевременно информация (макар в случая цялата изискуема по ЗПК информацията да е предоставена своевременно, видно от представените доказателства) принципно налага отчитане на фактическия контекст на търговската практика, всички нейни обстоятелства и характеристики. Това е нужно, за да се прецени дали непредоставената своевременно информация е от естество да промени решението на потребителя, така че, ако му бе известна, не би сключил договора. В конкретния случай считам, че не може да се твърди промяна в решението на потребителя с оглед несвоевременно предоставяне на информация, тъй като цялата информация е предоставена своевременно, което обстоятелство се подкрепя от всички писмени доказателства. В депозираната искова молба липсва ясно посочване на информацията, която според ищцата е била от естество да доведе до отказ да сключи договора и защо според нея тази информация би имала такова естество и за средния потребител. Освен това ищцата не е възразила срещу кредита, получила е сумата и я е усвоила, като не се е възползвала от правото си по чл.7.1. от ОУ към ДПК да се откаже от договора без заплащане на обезщетения и неустойки. Преценката на възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител - чл. 68г, ал. 1, чл. 68д, ал. 1 и чл. 68е, ал.1 ЗЗП. Българският законодател не е дал легално определение на понятието среден потребител. Законът за защита на потребителите, съгласно §13а, т. 12, въвежда Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (Директива 2005/29/ЕО, Директива за нелоялни търговски практики). Съгласно т. 18 на преамбюла на директивата общностният акт приема като база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Средният потребител е посочен като база за сравнение и в чл. 6 и 7 на Директивата, регламентиращи заблуждаващите търговски практики. В практиката си Съдът на Европейския съюз трайно е приел, че националните юрисдикции трябва да вземат предвид възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (виж решение от 16.07.1998г. по дело Gut Springenheide, С-210/96, Recueil I-04657, т. 31; решение от 13.01.2000г. по дело Estee Lauder, С-220/98, Recueil 1-00117, т. 27-30; решение от 19.09.2006г. по дело Lidl Belgium, С-356/04, Recueil, стр. 1-8501, т. 78; решение от 12.05.2011г. по дело Ving Sverige АВ, С-122/10, т. 23). В същия смисъл е имал повод да се произнесе и Върховният административен съд. Съобразно Решение № 8601 от 16.06.2011 г. по адм. д. № 1275/2011 г., VII отд. на ВАС, съставът на съда приема, че: „Приложимата разпоредба на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП изисква рекламата (или нейни отделни елементи) да е в състояние да въведе в заблуждение именно средния потребител, т.е. по определението, дадено в т. 18 от преамбюла на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 11.05.2005 г., този, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчетат обществените, културни и лингвистични фактори (за всяка държава - членка)." Считам, че не само търговската практика не може да въведе в заблуждение средния потребител, имайки предвид всички посочени в договора за потребителски кредит и в общите условия уточнения и указания, с които кредиторът е уведомил потребителя за стъпките за кандидатстване, но същата не е в състояние да окаже влияние при вземане на решение за сключване на договор за кредит, което без тази търговска практика потребителят не би взел. Влиянието на търговската практика върху поведението на потребителя е съществен елемент от фактическия състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика. Дори да може да се приеме, че е налице твърдяната от ищцата нелоялна търговска практика, а не може по изложените по-горе съображения, то считам, че тя би била ирелеванта към претенциите на ищцата в процесния случай. Това е така, тъй като евентуално прилагане на нелоялна търговска не води до нищожност на договора. Видно от приложеното извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 5006413641, ищцата е заплатила по процесния договор за кредит сума в размер на 307 лева, представляваща 4 лева главница, 294,44 лева договорно възнаграждение и 8,56 лева лихва за забава. На ищцата е отпусната и същата е усвоила сума в размер на 2100 лева. Размерът на главницата по процесния договор за потребителски кредит не е заплатен от страна на Р.К., видно от извлечението по сметка. Поради това в случай че счетете сключения договор за потребителски кредит № 5006413641 за нищожен, то моля на основание чл. 34 от ЗЗД да осъдите Р.Й.К. да заплати сумата в размер на 2096 лева, представляваща незаплатената главница по договора за кредит, ведно с лихвата за забава от датата на депозиране на настоящия отговор до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на гореизложеното, Ви моля да се произнесете с определение, с което да прекратите образуваното производство поради неподведомственост на иска на държавния съд с оглед уговореното в договора за потребителски кредит арбитражно споразумение. Въз основа на гореизложените съображения относно основателността на иска, моля да се произнесете с решение, с което да отхвърлите изцяло предявените от ищцата Р.Й.К. искове като неоснователни и недоказани. В случай че обявите договор за потребителски кредит № 5006413641 за нищожен, моля на основание чл. 34 ЗЗД да осъдите Р.Й.К. да заплати сумата от 2096 лева, представляваща незаплатената главница по договора за кредит, ведно с лихвата за забава от датата на депозиране на настоящия отговор до окончателното изплащане на сумата. Моля да ми присъдите направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

 

Правна квалификация  - Предвид изложеното съдът намира, че предявеният   иск е за Установяване и обявяване  на нищожност на договор за потребителски кредит № 5006413641 на основание чл. 22 във връзка с чл.10, ал. 1 от ЗПК.

 

Възражения на ответната страна - Искът е неоснователен, поради това че :

·        Спазена е  писмената форма

·        Не е настъпило разваляне вследствие на изявлението на ищцата от 18-03-2016 г.

·         Цитираната в приложеното решение на КЗК нелоялна търговска практика е неотносима към процесния случай 

 

Обстоятелствата,  които имат значение за предявените искове

·        Дали процесният ДПК е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител в два екзмпляра – по един за всяка от страните по него съгласно изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК.

 

Обстоятелства,  които не се нуждаят от доказване:

С оглед   отговорите няма безспорни  обстоятелства.

 

Съдът като  взе предвид събраните по делото доказателства: Заповед № 675 от 08.08.2013 год. на председателя на КЗП и Решение на ВАС № 5365 от 13.05.2015 г., 7- мо отделение, по адм. дело № 6571/2014.; Изявление от 18.03.2016г. за разваляне на договора; Стандартен европейски формуляр, подписан от Р.К.; Договор за потребителски кредит № 5006413641 от 23-04-2014 г.  ; Общи условия към договора за потребителски кредит; Умалено копие на ДПК № 5006413641 и общи условия, от което е видно, че са на един физически неразделен документ; Погасителен план; Обратна разписка по пратка № 10183663, от която е видно, че на Р.К. е изпратен договора за потребителски кредит и погасителния план, както и че същата е получила лично така описаните документи на 28-04-2014 г. ; Преводно нареждане за кредитен превод в размер на 2100 лева, предоставен по посочената в ДПК банкова сметка на Р.К.; Вносна бележка за заплащане на сумата от 50 лева, платени на 19.12.2014 г. на каса в Юробанк България по ДПК № 5006413641;Информация за направените плащания в размер на 177 лева, 30 лева и 50 лева по ДПК № 5006413641, платени през Изипей и Кештерминал; Извлечение по сметка по ДПК № 5006413641.установява, че процесния ДПК№ 5006413641 е подписан от ищцата на  23-04-2014 г., а ищцата е получила своя екземпляр чрез куриер на 28- 04-2014 г.

 

Съдът  приема за  следното от правна страна :

Съгласно чл.10, ал. 1 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.  В случая е очевидно, че договорът не е съставен в окончателен вид, подписан от двете страни по него, едновременно, в два екземпляра, в писмена форма на хартиен или друг траен носител, тъй като ищцата е получила своя екземпляр подипсан и от другата страна 5 дни след като е положила своя подпис  в проекта за договор. Ако договорът е бил двустранно подписан в два екземрляра на 23 -04-2014 г. необяснимо е защо се наложило да бъде изплащан по куриер 5 дни след това, а не  е предаден екзепляра на ищцата в още на 23-04-2014 г.  Ответната страна не представя  категорични данни и доказателства, че при сключване на процесния ДПК е  спазено изцяло изиккването за писмена форма на чл.10,ал.1 от ЗПК.  

Дали е настъпило разваляне  разваляне на договора вследствие на изявлението на ищцата от 18-03-2016 г.е без значение за предявения иск за установяване на недествителност на договора поради неспазване на изскването за форма по чл.10 от ЗПК.  

Действително приложената заповед на КЗК, забраняваща на ответното дружество да прилага  нелоялни търговски практики, различни от предмета на това производтсво за недествителност поради неспазване на изисканията на форма на договора е неотносима към процесния случай.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се обяви недействителността на договор за потребителски кредит № 5006413641 на основание чл. 22 във връзка с чл.10, ал. 1 от ЗПК.

 

ДТ и Разноски

Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ДТ в размер на  80 лв. на основание чл.78, ал. 6 от ГПК чрез ГРС.

Ответната страна следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. Филипова 300 лв. възнаграждение на осномвание чл.38 от ЗА.

 

Водим от горното съдът

РЕШИ:

обявява недействителността на договор за потребителски кредит № 5006413641, сключен между Р.Й.К., ЕГН **********, габрово, ул.петър падалски, бл. 4, ет. 2, ап. 2, представлявана от адвокат ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА - САК, адрес на кантора: гр. София, ул. „Петър Парчевич'" № 26, ет. 4, an. I 1, GSM: 0898790909; и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със  седалище  и адрес  на управление:  гр.  София,  1404,  район  „Средец", ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49, мл. 53 Е, вх. В, тел: 0895505507,  представлявано винаги от двама от управителите СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, ЯРОМИР ВШЕТЕЧКА и ДАВИД ХОУР; поради неспазване на изскването за форма, на основание чл. 22 във връзка с чл.10, ал. 1 от ЗПК.

 

осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със  седалище  и адрес  на управление:  гр.  София,  1404,  район  „Средец", ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49, мл. 53 Е, вх. В, тел: 0895505507,  представлявано винаги от двама от управителите СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, ЯРОМИР ВШЕТЕЧКА и ДАВИД ХОУР; да заплати адвокат ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА - САК, адрес на кантора: гр. София, ул. „Петър Парчевич'" № 26, ет. 4, an. I 1, GSM: 0898790909; 300 лв. /триста лева/ възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

 

осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със  седалище  и адрес  на управление:  гр.  София,  1404,  район  „Средец", ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49, мл. 53 Е, вх. В, тел: 0895505507,  представлявано винаги от двама от управителите СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, ЯРОМИР ВШЕТЕЧКА и ДАВИД ХОУР;да заплати ДТ в размер на  80 лв./осемдесет лева / на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, чрез ГРС

 

решението  подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на  страните пред ГОС

 

                                     

                                СЪДИЯ :