Р Е Ш Е Н И Е

№ 270

гр. Габрово 02.09.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на пети август през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ

при секретаря В.Н.

като разгледа докладваното от съдията АТАНАСОВ гр. д. № 854 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищцата Р.Х.Х. твърди, че по нейно заявление е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 269/2016 г. по описа на РС – Габрово, с която ответницата М.Б.Б. е осъдена да й заплати посочената сума. В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът /ответницата/ е подала възражение. В законния месечен срок на уведомлението ищцата предявява установителен иск за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със законните последици. Твърди, че в качеството си на началник отдел „Социална закрила” на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Габрово е направила лични вноски в създадената към посоченото учреждение Взаимо-спомагателна каса /ВСК/ в размер на сумата 870 лева. Ответницата М.Б. била бивш служител на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Габрово и избрана за касиер на тази ВСК. Усвоила за лични нужди сумата от 870 лева, внесена от ищцата във ВСК, без знанието и съгласието на последната, и отказвала да я върне. Ответницата признавала задължението си, за което написала собственоръчно и подписала документ, наименован „уведомление за набран членски внос” към 31.12.2014 г. Към момента на подаване на исковата молба признатата за дължима сума не била възстановена на ищцата.

Поради тези съображения ищцата моли съда да приеме за установено вземането й по отношение на ответницата М.Б.Б., предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 269/2016 г. по описа на РС – Габрово, в размер на 870 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на получаване на заявлението в съда. Претендира и разноските по делото.

Ответницата е представила писмен отговор в законния срок. В него посочва, че е работила в Дирекция „Социално подпомагане” до 31.03.2015 г., като социален работник. През 2011 г., по молба на и решение на колектива на Дирекцията, била избрана за касиер на доброволното формирование, т.нар. ВСК /Взаимоспомагателна каса/, поради пенсиониране на служителката, която водела документацията. Предаването на документацията се осъществило в рамките на по-малко от половин час, без да бъде направена ревизия. И до настоящия момент ответницата нямала представа къде са документите за приходите и разходите на формированието за периода от създаването през 2001 г. Моли съда да разпореди извършването на цялостна ревизия на приходите и разходите на ВСК от създаването й през 2001 г. до 31.01.2015 г., като посочва че от м. февруари 2015 г. същата не функционира. В случай, че молбата й бъде удовлетворена, в съдебни заседания ще изложи останалите мотиви за исканата ревизия, както и причините, поради които не е изплатила дължимите суми.

В отговора на исковата молба не се съдържа изрично становище на ответницата по основателността и доказаността на иска. Въз основа на подаденото от нея възражение по чл. 414, ал.1 ГПК, в което тя е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 269/2016 г. на ГРС, съдът приема, че ответницата оспорва иска, тъй като съгласно т. 11а от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.

В съдебно заседание ответницата не се явява. Представя молби, в които заявява, че желае делото да се разгледа в нейно отсъствие. Потвърждава искането си за допускане на ревизия на ВСК за периода от 2001 г. до 31.01.2015 г., като след назначаването и изготвянето на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е заявила, че след запознаване със заключението й ще представи отговор, но не е сторила това.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 269/16 г. по описа на РС-Габрово, по заявление на ищцата е издадена заповед за изпълнение № 542 от 05.02.2016 г. по чл. 410 ГПК, с която ответницата е осъдена да й заплати сумата 870,00 лв., ведно със законната лихва от датата на получаване на заявлението в съда – 04.02.2016 г., както и сумата 25,00 лв. – разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса.

Поканата за доброволно изпълнение на длъжника е връчена на 16.02.2016 г., като в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК /на 01.03.2016 г./, длъжникът /ответницата/ е подала възражение, за което ищцата е била уведомена.

В законния месечен срок на уведомлението ищцата предявява иск за съществуване на вземането си с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК. Този иск е от категорията на установителните и чрез него ищцата трябва да докаже съществуване на вземането си. То произтича от присвоена от ответницата сума от членски внос в размер на 870 лв., внесен от ищцата във ВСК при ДСП гр. Габрово, без нейно знание и съгласие. С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а именно – вземане за вреди, причинени от непозволено увреждане. За уважаването на такъв иск ищцата носи доказателствената тежест за установяване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1. Деяние – действие или бездействие, извършено от ответницата. 2. Противоправност на деянието, което може да се изразява в нарушаване на конкретен закон или общото задължение да не се вреди другиму. 3. Наличие на причинени имуществени вреди на ищцата и техния размер /стойност/. 4. Причинна връзка между деянието и вредите. 5. Вина, която се предполага до доказване на противното, за което доказателствената тежест е върху ответницата. Липсата на някой от тези елементи е основание за отхвърляне на иска.

Между страните не се спори, че ответницата е била служител в Дирекция „Социално подпомагане” гр. Габрово и е била избрана за касиер на Взаимо-спомагателна каса /ВСК/, създадена към дирекцията. Тези обстоятелства се установяват и от представените от ищцата писмени доказателства, както следва:

Протокол от общо събрание за създаване на ВСК към ДСП – Габрово от 24.08.2001 г., от който се установява, че на посочената дата служителите на ДСП – Габрово създават взаимоспомагателна каса, чийто фонд ще се формира от доброволни удръжки от техните месечни трудови възнаграждения.

Справка за членски внос от 29.07.2011 г., в която са отразени вноските на членовете на ВСК, размера на натрупания членски внос към посочената дата и предаването на сумата 3621 лв. на ответницата Б..

Протокол от общо събрание на членовете на ВСК към ДСП – Габрово от 07.11.2012 г., от който се установява, че събранието е взело решение да се открие банкова сметка *** – Габрово, както и че максималният размер на отпускания заем от ВСК на нейн член възлиза на 700 лв.

Протокол от общо събрание на членовете на ВСК към ДСП – Габрово от 02.02.2015 г., от който се установява, че събранието е взело решение да се извърши ревизия за периода от приемането на ВСК от Председателя – М. Маринов и касиера – М. Б. до 28.02.2015 г.

Декларация от 16.02.2015 г. от ответницата, с която тя декларира, че като касиер на ВСК при ДСП Габрово, без знанието и съгласието на Председателя, е ползвала 14000 лв. от набраните средства, които ще възстанови до 27.02.2015 г.

Декларация от 16.02.2015 г., в която ответницата се задължава до 27.02.2015 г. да възстанови сумата от 14451,51 лв. в касата на ДСП – Габрово.

Видно от декларация от 06.03.2015 г., подписана от ответницата, същата се задължава до 16.03.2015 г. да възстанови сумата от 14451,51 лв. в касата на ДСП – Габрово.

Като писмено доказателство по делото ищцата представи и документ, наименован „уведомление за набран членски внос на Р.Х.Х. към 31.12.2014 г.”, издаден от ответницата Б., чийто оригинал се съдържа в ч.гр.д. № 269/2016 г.

Автентичността на нито един от горепосочените документи не беше оспорена от ответницата.

С оглед изразеното от ответницата становище за оспорване на иска, направено в подаденото от нея възражение по чл. 414, ал.1 ГПК и отправеното към съда искане за назначаване на «ревизия», което не би могло да бъде възприето по друг начин освен като искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и с оглед необходимостта от използване на специални знания в областта на счетоводството, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи: Какъв е размера на вноските на ищцата във ВСК към ДСП – Габрово, какъв е размера на липсващите парични средства във ВСК, както и обстоятелството кое лице е извършвало операции със сумите, натрупани от членски внос.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, поддържана в с.з. от вещото лице, се установи, че фактическото предаване на документацията и на касовата наличност на ВСК към ДСП – Габрово на ответницата е извършено на 29.07.2011 г. Ответницата Б. е съхранявала натрупаният оборот до м. януари 2013 г., като през м. февруари същата година е разкрита банкова сметка *** „Сибанк” АД, еднолично на името на М.Б.Б.. Към датата, на която ответницата е преустановила изпълнението на функцията касиер – 31.01.2015 г., размера на липсващите парични средства е 14 472,75 лева, като този размер на липсващи парични средства е цялата сума, която е следвало да бъде в наличност във ВСК към ДСП – Габрово. Размерът на натрупания членски внос на ищцата към посочената дата възлиза на 880 лв. Операции със сумите, натрупани от членски внос във ВСК при ДСП – Габрово е извършвала само ответницата и други лица не са имали право да се разпореждат с парите от тази сметка.

По искане на ищцата по делото бяха разпитани свидетелите Д.Я.Ц. и Д.Й.С.. Свидетелката С. обясни пред съда, че работи в ДСП – Габрово от месец юни 2011 г. Към ДСП има създадена ВСК. Месечните вноски били по 10 лева, като някои членове имали и по-високи вноски. Когато свидетелката започнала работа в ДСП, касиер била М.Б.. Парите се съхранявали от 2013 г. в банкова сметка, ***. За липси с касата се разбрало, когато отв. Б. започнала да бави пари за заеми или да отказва такива. През месец януари 2015 г. се разкрило, че парите от касата липсват и била извършена проверка от комисия. Установило се, че парите, преведени от членски внос, няколко дни по-късно липсват в сметката. В сметката не било останало нищо налично. Било проведено събрание, на което ответницата казала, че ще възстанови тези липси и попълнила декларация за това. Станало ясно, че липсват 14000 лева, откакто е създадена касата. През месец февруари и м. март 2015 г. членовете на ВСК отново се събирали. Ответницата се задължила да възстанови парите на всеки един от членовете на ВСК до края на март 2015 г. През цялото време не дала обяснение къде са парите. Казвала, че очаква пари от чужбина, с които да възстанови липсите, но и до днес те не били възстановени.

Свидетелят Ц. обясни пред съда, че работи в ДСП – Габрово от 2008 г., а членува във ВСК към ДСП от по-късно. През 2011 г. М.Б. станала касиер. Тя изплащала заеми. Събирането на членски внос ставало, като всеки месец се отделяли по 10 лева от заплатите на служителите. Парите се съхранявали по сметка в «Сибанк» АД, която била открита през 2013 г., а преди това се съхранявали в наличност. През месец февруари 2015 г. се провело събрание и в касата се установили липси за над 14000 лева. Ответницата Б. не дала обяснения къде са парите. Обещала само, че ще бъдат възстановени до края на месец март 2015 г. Според свидетеля ответницата дължала на ищцата над 850 лева. Свидетелят няма информация ответницата да е върнала на някого пари до момента.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като те изцяло се потвърждават от другите доказателства по делото.

Така установената фактическа обстановка води до правния извод, че ищцата доказа съществуване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, респ. наличието на всички елементи на непозволеното увреждане.

Видно от представената документация на ВСК към ДСП – Габрово и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответницата е започнала да изпълнява функциите на касиер, съхраняващ и боравещ със средствата на ВСК, с приемането на натрупаните от членски внос парични средства на 29.07.2011 г. От м. февруари 2013 г. е разкрита банкова сметка *** „Сибанк” АД, по която те са внесени. Операции със сумите, натрупани от членски внос във ВСК при ДСП – Габрово е извършвала само ответницата и други лица не са имали право да се разпореждат с парите от тази сметка.

Към датата, на която ответницата Б. е преустановила изпълнението на функцията касиер – 31.01.2015 г., по сметката е следвало да има 14 472,75 лева /плюс 4 лв., които са били в наличност/. Тази сума представлява сбора на месечните вноски на членовете на ВСК. В нея се включва и сумата от членския внос на ищцата Р. Х., който към посочената дата възлиза на 880 лв., съгласно заключението на счетоводната експертиза.

По делото безспорно се доказа, че сумата 14 472,75 лева, включваща и средствата, акумулирани от членския внос на ищцата, липсва по банковата сметка, като тези пари са изтеглени и употребени от ответницата. С това е налице първият елемент от състава на непозволеното увреждане, а именно – извършено от нея деяние. Безспорно е налице и противоправност на деянието, тъй като е налице разпореждане с пълния размер на набраните от членски внос средства в полза на ответницата, без знанието и съгласието на членовете на ВСК /вкл. ищцата/. Доказа се и наличие на причинени имуществени вреди на ищцата, като от доказателствата по делото е видно, че повече от една година след установяване на извършеното от ответницата присвояване, присвоените средства не са възстановени от нея на ищцата. Размерът на вредата е равен на пълния размер на членския внос на ищцата във ВСК, а именно – 880 лв., от които в заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба се претендират 870 лв.

По безспорен начин се доказа и наличието на причинна връзка между деянието на ответницата и причинените вреди – касае за средства, право да се разпорежда с които не е имал друг освен ответницата и които тя е била задължена да пази. Освен това, цитираните по-горе декларации, изхождащи от ответницата, както и издадения от нея документ, съдържащ уведомление за набран членски внос към 31.12.2014 г., представляват частни свидетелстващи документи, в които техният издател /ответницата/ удостоверява неизгодни за себе си факти. В този случай документите имат силата на извънсъдебно признание за фактите, които са отразени в тях, съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК. Както беше посочено и по-горе, в законовия срок ответницата не направи възражение за автентичността на нито един от документите, носещи нейния подпис. В подкрепа на достоверността на извънсъдебното признание в цитираните документи са както показанията на разпитаните свидетели, така и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Съдът намира, че с полагане на подписа след текста на цитираните декларации и документа за набран членски внос, ответницата валидно е признала използването от нейна страна на натрупаните във ВСК средства /в частност и сумата от 880 лв., представляваща сбора от вноските на ищцата/ без съгласието на собствениците им, като заедно с това се е задължила и да върне на ищцата процесната сума.

По делото не са ангажирани никакви доказателства за невиновно поведение или извършено плащане на дължимата на ищцата сума от страна на ответницата Б., поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан в пълен размер. Последното от своя страна води до извод за основателност и на акцесорната претенция за лихва върху процесната сума, считано от 04.02.2016 г.

Предвид изхода на делото, следва да се разпределят направените разноски в заповедното производство и тези в настоящото.

Със заповедта са присъдени и разноските по цитираното ч.гр.д., удостоверени със съответните документи, както и законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на заявлението до окончателното й изплащане.

След влизане в сила на решението, съгласно чл. 416 ГПК, издадената заповед за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея следва да се издаде изпълнителния лист.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и направените по настоящето дело разноски в размер на 25,00 лв., тъй като е налице искане за това и то е основателно с оглед изхода на делото.

Тъй като от страна на ответницата не е внесен определения от съда депозит за изготвяне на експертизата в размер на 100 лв. и възнаграждението е изплатено на вещото лице от касата на съда, то отв. Б. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ГРС и тази сума, на осн. чл. 77 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, че дължи на Р.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата 870,00 лв. /осемстотин и седемдесет лева/, представляваща присвоена сума от членски внос във ВСК при Дирекция „Социално подпомагане” гр. Габрово, без знанието и съгласието на вложителя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение № 542 от 05.02.2016 г. по ч.гр.д. № 269/2016 г. по описа на РС – Габрово, на осн. чл. 422 ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на Р.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата 25,00 лв./двадесет и пет лева/, представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 269/2016 г. по описа на РС – Габрово.

ОСЪЖДА М.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на Р.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата 25,00 лв./двадесет и пет лева/, представляващи разноски в настоящето исково производство.

ОСЪЖДА М.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Габровски районен съд сумата 100,00 лв. /сто лева/, представляваща изплатено възнаграждение за вещо лице, както и сумата 5,00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

За присъдената в полза на РС-Габрово сума, да се издаде служебно изпълнителен лист.

След влизане в сила на решението да се издаде изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 542 от 05.02.2016 г. по ч.гр.д. № 269/2016 г. по описа на РС – Габрово, на осн. чл. 416 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: