Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

гр. Габрово 01.11. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд колегия в открито

заседание на двадесет и шести октомври

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : В. Генжова

Членове : 1. Г.Косева

2. Кр.Големанова

при секретаря Б.Бобчева

като разгледа докладваното от съдията Генжова В. гр.д. № 284 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №280/09.08.2017г., постановено по гр.д. № 515/2017г., Габровският районен съд е осъдил И.С.Й. *** да заплаща на Д.Я. *** ежемесечна издръжка в размер на 120 лв. считано от 06.03.2017г. до настъпване на законно основание за прекратяването или изменяването на същата на осн. чл. 145, ал.2 изр. Последно СК,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и 1440 лв. за периода 06.03.2016г. до 06.03.2017г. – издръжка за минало време на осн. чл. 149 СК,и е отхвърлил предявените искове в останалите им части, като неоснователни и недоказани. Допуснато е и предварително изпълнение на решението, на осн. чл. 242 ГПК.

В законния срок е подадена въззивна жалба от ответника И.Й.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения и непълнота на доказателствата.

Твърди се, че съдът неправилно приложил чл. 145 СК, тъй като законът давал право на издръжка на невиновния за развода съпруг. В случая бракоразводният съд не се бил произнесъл по въпроса за вината за прекратяване на брака. При постановяване на обжалваният съдебен акт съдът неправилно презумирал, че ищцата се явявала невиновният за развода съпруг. За да уважи иска първоинстанционният съд приел, че ищцата отговаря на въведените с чл. 145 СК специални изисквания. Съдът не преценил, че освен на тях ищцата следвало да отговаря и на изискванията по чл. 139 СК, като общите и специалните условия трябвало да са налице обективно и кумулативно.Съдът не изложил мотиви защо приема, че ищцата е с трайна неработоспособност при условие, че по делото не били приложени решения на ТЕЛК установяващи този факт. Не било установено и, че лицето, което търси издръжка не може да се издържа от имуществото си. Съдът обсъждал единствено представената от самото лице декларация и то съставена за нуждите на чл. 83 ГПК. Не съобразил, че ищцата притежава значително недвижимо имущество, от което би могла да получава доходи. В чл. 145 СК било предвидено, при особено тежко състояние на получаващият издръжка и при възможност , без особени затруднения за задълженият, съдът да продължи срокът на издръжката. В исковата молба ищцата не искала продължаване на срока, а присъждане на издръжка за една година назад, т.е. за минало време. Твърди се , че съдът се е произнесъл „плюс петитум” и жалбоподателят моли да се обезсили първоинстанционното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по чл. 145, ал.2 СК. Счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, предявен извън давностният тригодишен срок. Твърди, че това възражение е направил още с отговора на исковата молба и като го приел за неоснователно, съдът направил необоснован и незаконосъобразен извод. Неправилно съдът присъдил на бившата съпруга издръжка без срок. След като законът определя срок, в който се дължи издръжка от бивш съпруг, то съдът следвало да определи такъв и то съобразен със срокът по чл. 145 СК.

Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, като алтернативно се поддържа искане за обезсилване на решението, и евентуално се претендира при решаване на въпроса по същество да бъде определен срок на издръжката.

Ответницата по жалба я оспорва. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Излага подробни писмени съображения.

След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно но недопустимо.

Пред първоинстанционният съд е бил предявен иск с правно основание чл. 145 СК от ищцата Д.Д. срещу бившият й съпруг И.Й..

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че бракът между страните е прекратен на основание чл. 49 СК с влязло в сила решение на 10.05.2013г., постановено по гр.д. № 50/2013г. на Габровски районен съд. Видно от съдебното решение, че в бракоразводното производство съпругата / ищца в настоящото производство/, не е поискала присъждане на издръжка на осн. чл. 145 СК. В бракоразводния порцес съдът не е бил сезиран с искане и не се е произнесъл и по вината. Настоящият иск е предявен на 06.03.2017г.

Съгласно разпоредбите на чл. 145, ал. 2 от СК/в който смисъл са и разпоредбите на чл. 83, ал. 2 от СК от 1985 г. - отм., а също и на чл. 89, ал. 2 от СК от 1968 г. - отм./ издръжката от бивш съпруг се дължи най-много до три години от прекратяването на брака. Законът определя крайния срок на дължимата издръжка, тъй като началният срок е от поискването й поради настъпването на неработоспособността. Веднъж определен краен срок от закона, не може съдът предварително да го увеличава. Законодателят дава възможност на онзи съпруг, който след изтичане на трите години е в особено тежко състояние, да поиска продължаване на издръжката. Поради това не може след изтичане на определения от закона краен срок на дължимата издръжка за пръв път да се иска определянето й при условията на закона за продължаване на издръжката. В разглеждания случай искът за издръжка е предявен за първи път след повече от три години след развода и е основан на твърдения за особено тежко състояние на бившия съпруг. Поради това възражението на ответника за недопустимост на иска, с оглед разпоредбите на чл. 145, ал. 2 от СК, е основателно. В този смисъл е Определение № 118 от 16.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 536/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова.

Не може да бъде възприет извода на първоинстанционния съд, че срокът е спазен, тъй като ищцата е поискала издръжка за минало време – за една година назад от предявяване на иска, като този период вече се включва в срока по чл. 145, ал.2 СК- три години от прекратяване на брака. Съобразно цитираната по-горе съдебна практика е необходимо искът да бъде предявен в предвидения от закона срок, а в конкретния случай това условие не е спазено. По изложените съображения съдът намира предявеният иск за недопустим, поради което обжалваното решение на основание чл. 270,ал.3 ГПК следва да бъде обезсилено , а производството по делото прекратено.

Тъй като съдът намери, че предявеният иск е недопустим, то не следва да се произнася по останалите наведени с жалбата възражения, касаещи обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски за тази инстанция представляващи заплатена държавна такса за въззивно обжалване и адвокатски хонорар. Срещу последния е релевирано възражение за прекомерност от страна на ответницата по жалба, което съдът счита за основателно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът счита, че с оглед фазата, на която се намира процеса, провеждането само на едно съдебно заседание, в което са потвърдени изложените с въззивната жалба твърдения, възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде определено под минималния по чл. 36 от Закона за адвокатурата / чл. 78, ал.5 ГПК/ във вр. с Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се присъди такъв в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал.5 ГПК, по направеното от противната страна възражение. Разноските за д.т. в размер на 86.40 лв. пред въззивния съд следва да бъдат присъдени изцяло.

Решението не подлежи на касационно обжалване по следните съображения:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3,т.2 ГПК решенията по въззивни дела по искове за издръжка не подлежат на касационно обжалване. В случая, предмет на делото е именно иск за издръжка. Независимо от непроизнасянето по съществото на спора, разпоредбата на чл. 280, ал.3,т. 2 ГПК е приложима. За ирелевантно следва да се счете основанието за обезсилване на първоинстанционното осъдително решение и за прекратяване на производството по иска от въззивната инстанция. В този смисъл и приложими по аналогия са и задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5000 лв. по граждански дела, респективно под 10 000 лв. по търговски дела /в редакция преди изм. на ГПК - ДВ бр. 50 от 2015 г./, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Водим от горното и на осн. чл. 270,ал.3,пр-е 1-во ГПК, Габровският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 280/09.08.2017г., постановено по гр.д. № 515/2017г. на Габровският районен съд и И ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА Д.Я.Д., ЕГН ********* *** да заплати на И.С.Й., ЕГН **********,*** сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото на осн. чл. 78, ал.1 във вр. с ал.5 ГПК, както и сумата от 86,40 лв./ осемседет и шест лева и четиридесет стотинки/ държавна такса за въззивно обжалване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател :

1.

Членове :

2.