Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. Габрово, 31.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при
секретаря ЛИДИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2363 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба,
вх. № 10039/29.11.2018 г., подадена от „Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, с която срещу Г.Ф.У., ЕГН **********,
адрес: *** и П.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, са предявени пасивно
субективно съединени искове за установяване съществуването на вземане за
заплащане на сумата 1792,74 лева, представляваща част от сума, дължима по запис
на заповед, издаден на 07.02.2017 г. от Г.Ф.У. и авалиран от П.И.П., с падеж
„на предявяване”, за която сума в производството по ч. гр. д. 1325/2018 г. на
Габровски районен съд, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че в негова
полза на 07.02.2017 г. Г.Ф.У. издал запис на заповед за сумата 4144 лева с
падеж на предявяване, като същият бил предявен за плащане на издателя на
07.02.2017 г.. Сочи, че записът на заповед бил авалиран от П.И.П., ЕГН **********.
Ценната книга била издадена от Г.Ф.У.
като обезпечение на задълженията му по договор за паричен заем № 22511 сключен с
„Креди Йес" ООД, като заемодател, по който Г.Ф.У. имал качеството
заемател. Страните по договора за паричен заем подписали и погасителен план към
него, индивидуализиращ начина на погасяване на задължението - размер и брой на
погасителните вноски. При подписването на договора за заем, на същата дата
между „Креди Йес" ООД и посочения от заемателя поръчител - П.И.П. бил
сключен и договор за поръчителство, като П.И.П. се задължил да отговоря
солидарно със заемателя Г.У. по договора за заем. Заемателят Г.Ф.У. заплатил
осем пълни погасителни вноски и частично деветата погасителна вноска, като
последното плащане било направено на 04.04.2018 г., поради което към 02.07.2018
г. задължението на заемателя към заемодателя по договор за паричен заем №
22511, обезпечен с процесния запис на заповед, възлизало на сумата 1792,74
лева.
Ищецът подал заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници за
сумата 1792,74 лева, представляваща частично вземане по запис на заповед от
07.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2017 г. до изплащане
на вземането, ведно с направените в заповедното производство разноски, като въз
основа на заявлението по ч. гр. д. № 1325/2018 г. на Габровски районен съд,
била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, съответно заявителят образувал изпълнително производство. Длъжниците в
изпълнителното производство депозирали възражение срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като заповедният съд указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. При така
изложените факти, ищецът претендира установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение, заедно със законната лихва и разноските в
производството.
В депозирания в срок отговор на
исковата молба, ответникът Г.Ф.У. оспорва предявения иск. Възразява, че
договорът за заем бил прекратен поради плащане на цялата дължима сума, като по
същия бил получил сумата от 2000 лева и извършил плащания на погасителни
вноски, всяка в размер на 182 лева, или общо 2548 лева. Излага, че не му били представени и не бил
запознат с общите условия, като изпълнил всички условия по договора за заем, а
именно издал запис на заповед и осигурил
сключването на договор за поръчителство с поръчител, който бил одобрен от
служителите на „Креди Йес" ООД. За обезпечение на договора за заем посочил
две лица - поръчители, но служителите на ищеца одобрили само П.И.П.. Излага, че
никой не го уведомил, че посоченият от него поръчител не отговаря на условията
и че освен обичайните месечни вноски по заема следвало да плаща и включени
неустойки.
В депозирания в срок отговор на
исковата молба, ответникът П.И.П. оспорва иска с идентични възражения. Освен
това счита, че отговорността му като поръчител била погасена поради изтичане на
срока, предвиден в чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че съгласно чл. 7, ал. 4 от
договора била настъпила предсрочна изискуемост на договора за заем на
08.06.2017 г., поради забава в плащането на погасителните вноски, като ищецът
не предявил иск против длъжника в шестмесечен срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Представена е ценна книга
„Запис на заповед”, обективираща едностранно волеизявление на Г.Ф.У., ЕГН **********,
в качеството му на издател, извършено на 07.02.2017 г., със съдържание
безусловно обещание да плати на поемателя - „Креди Йес" ООД, ЕИК
200688545, сума в размер на 4144 лева, с падеж на предявяване и място на
плащане гр. Хасково, ул. Лозарска 12. Върху лицевата страна на ценната книга е
обективирано изявление на ответника П.И.П., ЕГН **********, за авалиране на
задължението. В ценната книга е отразено предявяването й на 08.02.2017 г., като
е положен подпис на издателя.
Страните не спорят и с
определение от 27.12.2018 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията помежду им са отделени фактите за съществуващо каузално
правоотношение по договор за паричен заем № 22511 от 07.02.2017 г., сключен
между „Креди Йес" ООД и Г.Ф.У., за обезпечаване задълженията, по който
била издадена и ценната книга, както и наличие на правоотношение по договор за
поръчителство от 07.02.2017 г. сключен между „Креди Йес" ООД и П.И.П. за
обезпечаване задълженията по договор за паричен заем № 22511 от 07.02.2017 г..
Страните също така не спорят и
с протоколно определение от 17.01.2019 г. за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията им е отделен и фактът, че ответникът Г.Ф.У. е извършил по договор за паричен заем № 22511 от
07.02.2017 г. погасителни плащания в размер на сумата 2548 лева.
Страните не спорят и от
представения договор за паричен заем № 22511 от 07.02.2017 г., се установява,
че У. получил от ищеца сума в размер на 2000 лева, която се задължил да върне
на 14 погасителни вноски, всяка с размер от 181.06 лева, платими на 7-о число
от месеца съгласно погасителен план, уговорен в договора, като първата
погасителна вноска била с падеж 07.03.2017 г., а последната погасителна вноска -
с падеж 09.04.2018 година. Страните уговорили месечен лихвен процент от 3.33 %, ГПР - 48.139
%, като общата сума за плащане по договора била 2534.83 лева. С подписването на договора кредитополучателят декларирал, че е получил
сумата, негов предмет.
В чл. 6 от договора страните се
споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените
обезпечения: 1) запис на заповед, издаден от заемателя, 2) банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от общите условия към
договора за заем. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не
предоставел договореното в чл. 6, ал. 2 от договора обезпечение в тридневен
срок от сключването му или то не отговаряло на условията, посочени в чл. 9, ал.
2 и т. 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1609.17 лева, платима разсрочено, съгласно приложение
2 към договора за заем.
Съгласно приложения към
договора погасителен план, подписан от заемателя към всяка месечна погасителна
вноска в размер на 181.06 лева е добавена сума от 114.94 лева, представляваща
неустойка при липса на обезпечение, или Г.Ф.У. дължал за периода 07.03.2017 г.
– 09.04.2018 г. 14 погасителни вноски с размер 296 лева и падеж 07-то число на
месеца за 1, 2, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 12, 13 вноска, падеж 08-то число на месеца
за 3, 11 вноска и падеж 09-то число на месеца за 8 и 14 вноска. Съгласно чл. 7
от договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден, считано от датата на просрочието до пълното погасяване на задължението.
От представените разписки за
извършени погасителни вноски от заемателя Г.У. се установява, че същият е
заплащал месечни погасителни вноски в размер на 182 лева, като е забавил
плащането на 3-та вноска /от 09.05.2017 до 25.06.2017 г./ и 4-та вноска /от
8.06.2017 г. до 25.06.2017 г./, за което обезщетението за забава в размер на
законната лихва съгласно чл. 7 от договора, определено на
основание чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна програма, възлиза на 3.32 лева.
Страните не спорят и от
представения договор за поръчителство към договор за заем № 22511 от 07.02.2017
г., сключен между „Креди Йес" ООД и ответника П.И.П. се установява, че
последният се е задължил да отговаря солидарно с Г.Ф.У. за връщане на
предоставения на У. заем в размер на 4144 лева за срок от 14 месеца. В договора
е посочено, че поръчителят авалира издадения от заемателя в полза на заемодателят
запис на заповед.
От приложеното за послужване
частно гражданско дело № 1325 по описа за 2018 г. на РС-Габрово, се установява,
че въз основа на документа, издаден от ответника Г.Ф.У. и авалиран от ответника
П.И.П., ищецът „Креди Йес" ООД се снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в размер на
1792,74 лева, заедно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението
– 02.07.2018 г. до окончателното й погасяване и направените за производството
разноски в размер на 35.86 лева - държавна такса и 83.11 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът не обсъжда останалите
събрани по делото доказателства, с оглед отделените за безспорни в отношенията
между страните факти.
По отношение на пасивно субективно съединените установителни искове, с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ.
На първо място, следва да се
посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в
производство по чл. 417 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение въз
основа на документ за процесната сума, поради което разполага с изпълнително
основание. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва
да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване
на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявен
установителен иск при квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ
съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: извършена
едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила изискуемост на
вземането, породено от нея, съответно извършена едностранна сделка на авалиране
на задължението. В случая, субективното право на ищеца се основава на формална
и абстрактна правна сделка – запис на заповед, като доводи за неспазване на
изискванията, предвидени в закона, касаещи формата й, страните не са правили,
съответно документът съдържа всички задължителни реквизити.
С издаването на ценната книга в
правната сфера на ищеца, като поемател, е възникнало право на вземане за сумата
4144 лева, изискуемостта на което настъпва с предявяване на ценната книга,
доколкото падежът на менителничния ефект е уговорен на предявяване. В този
случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т.е. изискуемо вземане,
е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което се
установява от положения от издателя У. подпис.
В Тълкувателно решение № 1/2004
г. на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е посочено, че по своята правна същност
предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение и може да има значение на предпоставка за
поставянето на длъжника в забава (но не за съществуването на задължението по
записа на заповед); на условие за запазване правата срещу регресно отговорните
лица - джирантите и техните авалисти (чл. 514, ал. 1, т. 1 вр. чл. 537 ТЗ) или
на начин за определяне падежа на менителничното задължение, когато падежът е
определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 537 ТЗ - на предявяване
или на определен срок след предявяването. Когато падежът на задължението е
обвързан с предявяването на ценната книга, то обуславя настъпването на
изискуемостта на задължението. В случая ценната книга е предявяване на издателя
на 08.02.2017 г., когато е настъпила изискуемостта на задължението.
Ищецът, който е носител на
вземането, породено от издадената ценна книга е свободен да избере в какъв обем
да потърси защита на неудовлетвореното си право. В случая съдебната защита се
търси за вземане, в по-малък размер от това, за което е издаден записът на
заповед, а именно за сумата 1792.74 лева, която твърди да не е погасена.
Записът на заповед е обикновена
форма на менителничното задължение, създаваща задължение на издателя пред всеки
легитимиран поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на основание
за извършване на сделката не се поставя като условие за нейната валидност. Поради
абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда,
са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални
правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. В случая,
обаче ищецът и ответниците твърдят, че задължението по ценната книга обезпечава
задължения по каузално правоотношение – сключен договор за заем.
В т. 17 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните
относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е
обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника
– длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за
погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното
правоотношение.
В случая, страните не спорят,
че издаденият запис на заповед обезпечава задължения на издателя Г.Ф.У. по
договор за паричен заем № 22511 от 07.02.2017 г., както и не се спори, че
ответникът Г.Ф.У. е извършил погасителни плащания в размер на сумата 2548 лева.
Ответниците релевират възражение, че с престирането
на сумата 2548 лева е изпълнено задължението на заемателя по процесния договор
и не се дължат други суми, в това число и начислената неустойка, тъй като е
изпълнено задължението за предоставяне на надлежно обезпечение по договора. За
изясняване на въпроса прекратен ли е договорът за заем, поради цялостното му
изпълнение, е необходимо да се обсъди съществуването на вземане за неустойка,
което е погасявано с част от плащанията.
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани.
В решение № 228 от 21.01.2013
г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290
ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има
и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния
длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на
неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Предпоставките и случаите, при
които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на
които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на
договора. Следва да се отбележи, че константната практика, формирана по повод
искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да
следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д.
№ 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В
изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на
уговорената клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът
намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като тази уговорка между
страните излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функция на неустойката.
Основното задължение на
заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно
с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора
да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
клаузата на чл. 8 от процесния договор за паричен заем обаче, е предвидена
неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне
заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на
договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това
задължение е санкционирано с неустойка в размер на 80.46 % от размера на
сумата, дадена в заем. При преценка на тези обстоятелства и съобразно
критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK,
съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна
функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по
естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното,
като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи
неустойка в размер на 80.46 % от заетата сума, ако в краткия тридневен срок от
подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна
страна по отношение на основното си задължение – да върне на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по
договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаградителната
лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана
с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Отделно от това,
в хипотеза, в която заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата
сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на това задължение, тъй като то се
изпълнява, но и в този случай, уговорената в чл. 8 неустойка за непредставяне
на обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от това
и да не му е необходимо обезпечение.
С
оглед изложеното, клаузата на чл. 8 от договора
между страните е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което и
същата не поражда права и задължения, което изключва възникването
вземане за неустойка за сумата 1609.17 лева.
Следва да се отбележи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено
обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за
неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.
Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено
неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи
изпълнението й. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не
отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и
неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според
която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С оглед изложеното е
безпредметно съдът да обсъжда дали заемателят е изпълнил задължението за
предоставяне на надлежно обезпечение по договора за заем. Вземане за неустойка
не е породено, поради нищожност на клаузата.
Ето защо плащането от заемателя на сумите, представляващи месечните погасителни вноски /предвид разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и липсата на твърдения и
възражения от страните за наличие на различни уговорки/ е произвело погасителен ефект
по отношение на съответната част от уговорената възнаградителна лихва и главница и в никакъв случай плащанията не е следвало да бъдат
отнасяни от заемодателя „Креди Йес” ООД в погасяване на нищожното задължение за
неустойка, което е несъществуващо.
Това означава, че изцяло
неоснователни са твърденията на ищеца, за релевирано от заемателят частично
изпълнение на задълженията по каузалния договор. Напротив. Задълженията на
заемателя по договора са изцяло погасени чрез плащане, което следва кредиторът
да е отнасял единствено и само към главницата и договорната лихва.
Съдът не обсъжда наличието или
липсата на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
заем, тъй като ищецът – заемодател не е въвел такива твърдения. В конкретния
случай съдът приема, че по делото е установено, че процесният запис на заповед
е бил издаден като обезпечение на задълженията по договора за заем, по който е
предоставена сума от 2000 лв. на ответника.
В случаите, в които се твърди че запис на заповед е издаден с цел да
обезпечи задължения по каузално правоотношение, то за да възникне валидно
менителнично правоотношение, следва да се установи валидно възникнало вземане
по каузално правоотношение, като погасяване на вземането по каузалното
правоотношение задължително води до погасяване и на обезпечаващото го менителнично
задължение.
С направените от ответника 14
броя погасителни вноски на обща стойност на 2548 лева заемателят е върнал
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва и ГПР в общ размер на
2534.83 лева, като след приспадане на обезщетението за забава за двете
просрочени месечни вноски, съгласно чл. 7 от договора, се установява, че
заемателят У. не само, че няма непогасено задължение, но и заемодателят неоснователно
е получил повече
от дължимото.
При този извод за ищеца не е налице
валидно вземане по каузално правоотношение (то е погасено чрез плащане) и
съответно не съществува обезпечителното вземане по записа на заповед. Няма
съмнение, че размерът на предявените искове съответства на вземането за
неустойка, което е нищожно. С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото
не е установено съществяването на непогасено вземане на ищеца към издателя на
процесния запис на заповед за сумата 1792.74 лв., поради което и предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на предявения иск
срещу авалиста П.И.П..
На първо място, записът на
заповед е абстрактна сделка и поради това дефинитивно няма основание. Решение №
17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г., ТК, ІІ Т.О. и Решение № 5 от 09.02.2010 г. по т. д. №
268/2009 г., ТК, ІІ Т.О., постановени по реда чл. 290 ГПК, приемат, че е
недопустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект
възражения, основани на каузалното правоотношение между него и издателя на
записа на заповед, освен при недобросъвестност или злоупотреба с право на
приносителя, изведено от систематичното тълкуване на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1
ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Съответно, даденото поръчителство е
абстрактна едностранна сделка и не зависи дали далият го правен субект е страна
по каузалното правоотношение. Достатъчно е при доказаната
обезпечително-гаранционна функция на ефекта, да съществува обезпеченото
задължение. Няма изискване същото да е възникнало в правната сфера на
поръчителя, който отговаря както отговаря лицето, за което е поръчителствал –
чл. 485, ал. 1 ТЗ, а това е издателят, който е носителят на задълженията по
договора за заем.
В случая клаузата за
компенсаторна неустойка по договора за заем не е породила валидно задължение в
тежест на заемателя Г.Ф.У. и съответно не е породила такова задължение и за
поръчителя П.И.П., който е и авалист по издадената запис на заповед,
обезпечаващ каузалното отношение. След като не съществува задължение по
каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, то не съществува
задължение по самата ценна книга.
Съгласно указанията, дадени в
т. 12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид отхвърлянето на установителните искове, в ползва на всеки
от ответниците следва да бъде присъдена сумата 400 лева – разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Креди
Йес" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул. Лозарска № 12, пасивно субективно съединени искове, с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.538 ТЗ, за признаване на
установено, че Г.Ф.У., ЕГН **********, адрес: *** и П.И.П., ЕГН **********, с адрес:
*** солидарно му дължат сумата 1792,74 лева, представляваща частично вземане по
запис на заповед от 07.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
02.07.2018 г. до окончателното й погасяване, за която сума в производството по
частно гр. дело № 1325/2018 г. на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес" ООД,
ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Лозарска №
12, да заплати на Г.Ф.У., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата 400 лева (четиристотин лева) – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Креди Йес" ООД,
ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Лозарска №
12, да заплати на П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 400 лева (четиристотин лева) – разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: